Повече за МАГ АЯ

Макар, че никога не й е било лесно, Вера Милева твърди, че е щастлива жена. В този живот Господ й е дал всичко. Или поне толкова, колкото й стига, за да посреща с надежда и изпраща с радост всеки ден. Като че ли на младини Вера не бе отдавала толкова голямо значение на красотата си, с която природата я бе дарила щедро. Момичето от квартал ''Лагера'' иска да стане художничка. На четвъртия ден от тежкия кандидатстудентски изпит за академията се отказва. Напуска, без да предаде работата си. Един професор от комисията обаче взема рисунките й, надписва ги и ги предава за оценка. Пишат й пет. Става така, че тя е приета, но не знае този факт и се разминава с професията на художник. Не съжалява. Така е трябвало да стане. Съдба. Рисуването обаче си остава нейна слабост и до днес. Картините й, изографисани само с пръсти, висят в десетки домове на нейни приятели. Всичките са подаръци. Когато застане на статива, пръстите й сами пробягват по боите и платното.


Автор на рисунките: Вера Милева

Но ако пак се върнем доста години назад, на стотиците пропагандни витрини, с които е изпълнена страната ни, се появява снимка на красива руса жена. Под нея пише: Вера Георгиева работи в Научнопроизводствен институт по комплексна автоматизация. Настройва робот РБ 110, който автоматично подава листов материал за пресата.

В същото време по настояване на проф. Александър Нейски постъпва в Музикалната академия. Учи пеене. Има хубав глас, но никакви амбиции да стане артист и да последва баща си. Александър Георгиев е изявен балетист солист, завършил режисура в Театралния институт. От учението в Консерваторията й остава допломата за висше образование и изявите й като хорист, за които си спомня винаги с приятна носталгия.

Когато Господ отсъди, че някой трябва да бъде осветяван от прожекторите обаче, той не го оставя на мира. Две нейни приятелки, майка и дъщеря художнички, решават, че Вера има всички данни да буде чудесна манекенка. Факторите я одобряват веднага и тя тръгва на дефилетата на най-голямата модна централа тогава - ''Валентина''. Това е времето, когато манекенките в България се броят на пръсти, на тях се гледа със страхопочитание, а снимките им не слизат от няколко модни списания. Вера се чувства приятно на подиума, и толкова. Пак никакви амбиции и стремеж да бъде звезда.

Но рогът на изобилието пред нея ясно не свършва, защото животът й дава още един шанс. Известната тогава естрадна певица и приятелка и до днес Румяна Коцева я води в Киноцентъра. Веднага й дават ролята на секретарка в поредния сериал. Лично авторът на сценария Васил, брат на актьора Коста Цонев, настоява Веда да влезе в екипа. Продукцията се казва ''Лека нощ, възрастни'' и се излъчва по единствения тогава български канал всяка събота вечер. Да, наистина Вера е родена с късмет. Съдбата е щедра, тя е в елита, но вместо да използва това, лежерно отминава шанс сред шанс и мечтае само за едно - да бъде съпруга и майка. Това е най-важното.

Приоритет, както биха казали по-първите хора от днешната политическа кохорта.

- Исак Гозес, в-к Стандарт / 2 Август 2009г

Може да вижда в бъдещето

Вера е от хората, които умеят да виждат в бъдещето. Сякаш някой й подсказва какво ще се случи. В детството й милиционери дошли да приберат баща й. Спор със съседите стигнал чак до следователите. Рано сутринта бащата се приготвил да тръгва, но малката за нищо на света не искала да го пусне. Настоявала: Идвам с теб. И тръгнала. Това го спасило. Чула как милиционерите си казват: Ако не беше момиченцето, щяхме да го пребием от бой.

Веднъж в училище децата се струпали около едно от момичетата. То плачело. Родителите й били загинали при катастрофа. Те са живи и здрави, казала Вера спокойно. Това предизвикало общото възмущение на всички. Как можеш да си толкова жестока. На другия ден се оказало, че и майката, и бащата на Лили са живи и здрави. Тя си измислила смъртта им, за да не я изпитат по математика. Безпогрешна интуиция я води и когато избира приятелите си.

Още при първата среща знае с кого може и с кого не. Затова най-близките й хора се броят на пръсти.

Среща с Ванга

Годината е далечната 1960. Баща ми балетист в Национална Опера – София е на турне с колектива на балета в Петрич.

Лично Ванга нарежда да доведат баща ми при нея. Първите и думи са: „Сандо, ти си Струмиджанин и си ми братовчед (Ванга е от Струмица). Ти си сирак и не знаеш...”

Пророчицата му казва за проблемите на майка ми – юрист в Софйска Община.

Накрая му казва:
„Сандо, керка ти (дъщеря ти) ще помага на хората. Тя е светъл лъч.”

Моята сензорика усетих още като дете. Което виждах и казвах – ставаше.
И така е до ден днешен...

- Вера Милева

Заявка за посещение

Можете да попълните заявка за посещение на Маг Ая, чрез попълване на онлайн формата.

За да се възползвате, кликнете тук.